Храм „Св. Петка“ – Войнеговци
Консервация и реставрация на стенописите на западната стена в храм „Св. Петка“ – с. Войнеговци
Октомври – декември 2010
1. Обяснителна записка
Храм „Св. Петка“ в с. Войнеговци се намира в центъра на селото. Това е единствения действащ храм и е от особено значение за хората от селото. С типичното планово-композиционно, обемно-пространствено и архитектурно-художествено решение, тя е ценен паметник на нашето културно-историческо наследство. Църквата има статут на недвижима културна ценност и е декларирана като художествен паметник, със списък на НИПК от 13.07.1973 г.
Църквата представлява малка, еднокорабна , едноапсидна постройка, с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. Изградена е от камък, с декоративна фугировка и е покрита с турски керемиди. По архитектурен тип напомня църквите от късното средновековие – 16-17 в. Покрива и фасадите са ремонтирани .
Стенописната украса обхваща всички вертикални стени в нивото до 2,2 м от горния ръб на стените. Оригиналното ниво на свода е занижено от по-късно монтрана дървена обшивка , с кобилична форма.Стила на изписване е типичен за втората половина на 19 в. – късен примитив. Не се забелязва датировка или подпис на зографа.
2. Техника и технология на изпълнение.
В техническо отношение стенописната украса на храм „Св. Петка“ не се отличава особено от традиционните принципи на живописта от края на 19 в. В композиционно отношение сцените в олтара и по стените на наоса следва традиционната иконографска схема. Изключение прави западната стена, където е изобразена част от сцената „Страшния съд“ и по-точно – „Митарствата на душата“.
Градежа е стабилен. Мазилковият грунд е доста дебел, изпълнен от един слой – без ясно обособени хастар и финна мазилка, който се състои от : карбонизирала варова мазилка със свързващо вещество калциева вар и инертен пълнител от кварцов пясък. Забелязва се наличието на значително количество дребно нарязана слама. На някои места е загладен е добре, но на други стои доста грапаво. Общо повърхноста е неравномерна.
Колоритът е характерен за късното Възраждане – синьо, зелено, червено, жълто и черно. Фоновете са в синьо и розово. Живописния слой е положен плътно, като трактовката е характерна с леките разбелки на дрехите и широкото използване на тъмни контури – на места доста грубовати. Фигурите на правите светци по северната и южната стени са мащабни, изпълващи цялото пространство . Работено е с четка. Оригиналните бои се състоят от пигменти: жълта; червена – Червена охра; синя – Ултрамарин; зелена. За свързвател на боите е използвано водоразтворими лепила – най-вероятно яйце и растителни гуми /вишнева, арабикум/.
3. Състояние на обекта преди реставрация
В архитектурно-строително отношение обекта е в добро състояние. След взетите мерки от църковното настоятелство не се наблюдават никъде течове или проникване на влага. Преди седем години местен неук „майстор“ почти изцяло е преизписал грубо двете надлъжни стени с блажни, алкидни бои, с което е нарушил сериозно автентичността на стенописите. Стенописите на западната стена и в олтара , като цяло са в тежко състояние. Има люпежи, големи подкожушвания и замърсяване. Мазилковия грунд на много места не се държи добре за основата – има няколко големи отделяния. Връзката между него и живописта също е много слаба. На места има разпрашаване на боите. Цялото изображение е замърсено от сажди, паяжини и др. Има частично, но на места плътно надживописване, главно по фоновете и рамките с водни, постни бои.
преди реставрация
западната стена преди реставрация
4. Направени проби и опити за отстраняване на неоригиналните преписи по стенописите.
Направени бяха проби за отстраняване на грубите надживописвания в наоса :
4.1. Механично с остри скалпели – не е възможно, поради здравата връзка между блажната боя и оригиналния живописен слой.
4.1. Със слаби органични разтвори – терпентин, уайтспирит и етилов алкохол, и последващо механично отстраняване на горележащия слой алкидна боя.
– Резултатите не бяха задоволителни, получава се неравномерно почистен оригинален слой и сериозни загуби от около 50% .
4.2. Със силни органични разтворители – ацетон, лабораторен толуол и индустриален разтвор „Корселин“, с последващо механично отстраняване на горележащия слой с помощта на скалпели.
– Резултатите са най-добри при компрес с разтвор от ацетон и толуол в съотношение 1:1, размеква добре алкидната боя и е възможно да бъде отстранена.
4.3. С третиране със смивка за блажна боя – Поради сравнително дебелия и здрав слой алкидната блажна боя се разтваря неравномерно, налага се допълнително размекване и при почистването на вече размекнатия слой с влажни тампони има големи загуби на оригинална живопис, поради слабия свързвател на оригиналната живопис.
4.5. Пробите за почистване на вече освободената живопис са най-добри при използването на смес от уайтспирит с няколко капки етилов алкохол.
4.6. Пробите за отстраняване на преписите с постни бои на западната стена бяха успешни, като се използувт памучни тампони с разтвор на 3 части етилов алкохол и 1 част вода.
5. Извършени консервационно – реставрационни работи.
5.1. Беше направено първоначално почистване на повърхността от паяжини и едри сажди. Това беше извършено изключително внимателно с много меки и финни четки , с минимален контакт с оригиналната живопис.
5.2. Направи се укрепване на връзката между живописния слой и мазилковия грунд и спиране разпрашаването на боите от видимите части на оригиналната живопис Тази операция се извърши чрез вкарване на свързващ полимерен разтвор на водна основа. Беше използван PRIMAL AC 33 в 3% и 5% концентрация, като на местата, където е възможно се обмазва, а на другите укрепващия разтвор беше впръскван.
5.3. Беше направено протезиращо укрепване на живописта с микалентна хартия и памучно платно на местата на подкожушване. Беше използван воден разтвор на желатин.
5.4. Направи се подливане и заздравяване на връзката на мазилковия грунд с основата /зида/. Използува се варово-лепилен разтвор от чиста вар и поливинил-ацетатно лепило „МOWELITE“. Прибавяше се към разтвора и ситно нарязани калчища до 20%, за осигуряване на по-голама здравина на новата връзка. В дълбоките части между съставните камъни на зидарията беше използвана пенополиуретанова смола – вкарвана под налягане /техниката е използвана от реставратора Стефан Аенски/. Сцените „Терзия“ и „Жена коя мами“ бяха свалени и след обработване на гърба, бяха върнати на същите места. Залепени са с варово лепилен състав със ситен пясък.
5.5. Беше свалено протезиращото укрепване, след изсъхване на подлетите участъци.
5.6. Бяха премахнати всички неоригинални преписи и надживописвания. За блажната боя се използва метод с компреси с разтвор от ацетон и толуол в съотношение 1:1, който размекваше добре алкидната боя и последващо отстраняване с остри скалпели. За постните преписи се използваха памучни тампони с разтвор от 3 части етилов алкохол и 1 част вода.
5.7. Допълнително почистване на живописта. След освобождаването на живописната повърхност и изсъхването и, беше допълнително почистена чрез използване на смес от уайтспирит с няколко капки етилов алкохол. Също за почистване бяха използвани въглехидратни пасти от рода на глебните гуми, а където е необходимо и неутрални сапунати с дестилирана вода.
5.8. Укрепването на връзката между живописния слой и мазилковия грунд на освободените участъци оригинална живопис, беше извършено чрез вкарване на свързващ полимерен разтвор на водна основа. Беше използван PRIMAL AC 33 в 3% и 5% концентрация, като на местата, където е възможно се обмазваше, а на другите укрепващия разтвор беше впръскван.
5.9. Направа на китове. Където беше необходимо бяха направени китове от чиста гасена вар и много финно пресят пясък с добавка на поливинилацетатно лепило „MOWELITE“. Те бяха добре уплътнявани и изгладени с максимално доближаване до оригиналната мазилка.
5.10. Изпълнение на реставраторски ретуш и общо колоритно реинтегриране на живописта. Ретушите са изпълнени с пигменти и полимерен свързвател – воден разтвор на PRIMAL AC 33. Беше работено имитативно с четка, като се постигна максимално реинтегриране на живописта и възвръщане на първоначалното естетическо въздействие на украсата.
5.11. По време на работата се направи проучване за по-ранни живописни слоеве под стенописите от 19 век. Установи се, че няма наличие но по-стари живописни слоеве.
5.12. Всички по-горе изброени видове работа, както и първоначалното състояние на обекта бяха писмено и фото документирани .
