ИКОНОСТАС В ХРАМ “СВ. ДИМИТЪР” В ГР. СЛИВЕН 2009 г.
Църквата “Св. Димитър” в гр.Сливен е строена през 1835 г. След завършването на строежа , е правен иконостаса и иконите към него, като по стилови белези те се причисляват към едни от най-добрите образци на българската възрожденска живопис и резбарско майсторство от Тревненската художествена школа. Създадени са през 30-те години на 19 в. С размери 14 х 4,75 м. / с кръста и венчилката / .
Иконостаса е изграден по класическата схема . Декоративно-пластичната украса е изработена със завидно майсторство в духа на Тревненската резбарска школа. Дълбочината на пластиката , достига до 5 см. дълбочина. Някои орнаменти имат перфектна релефна форма, граничеща със скулптурата. За да се постигне този ефект , талпите за резбата са специално долепвани във височина
В конструктивно отношение иконостаса беше в общо добро състояние. Нямаше големи липсващи орнаменти , детайли и счупвания. В горните части имаше много големи замърсявания от прах и сажди , силно замърсяване, повърхностни наслоявания на сажди, следи от свещи и други . Цялостно иконостаса бе нападнат много сериозно от дървояди.
Цялата повърхност на иконостаса бе замърсена . Лака беше силно потъмнял , придобил черен отенък и сериозно намаляваше естетическите качества на паметника.
БЯХА ПРОВЕДЕНИ СЛЕДНИТЕ КОНСЕРВАЦИОННО – РЕСТАВРАЦИОННИ ДЕЙНОСТИ :
– сухо почистване от прах и сажди – то беше извършено с помощта на прахосмучещи машини и четки, много внимателно, без да се нанасят нови повреди на детайлите ;
– почистване на повърхноста от различни органични замърсявания: восък, замърсявания и др – това беше направено с помощта на памучни тампони с балсамов терпентин , етилов алкохол , а където беше необходимо и механично със скалпел ;
– премахване на стария потъмнял лак от цялата резбована повърхност – беше използван разтворител в състав : 70% лабораторен тоулол , 25% чист ацетон и 5% изопропилов алкохол с няколко капки етилацетат за емулгатор на разтворителите./При направените многобройни проби и изследвания , най-добри резултати се получиха при гореспоменатия състав/. Използваха се меки четки с които се нанасяше гореспоменатия разтвор . След размекването на лака той се отстраняваше с меки памучни тампони и кърпи . Работеше се внимателно, като се целеше лака да бъде отстранен максимално и дървото почистено в неговия оригинален – естествен цвят . В дълбоките части се използваха и специални дървени скалпели, с помощта на които се премахваше размекнатия лак ;
– обработване на носещата конструкция и табли с “Дървомор” – дървената конструкция беше обработена с “Дървомор” профилактично, чрез обмазване ;
– обработване на ажурната резба с “Дървомор” – ажурната резба беше обработена с “Дървомор” профилактично, главно чрез инжектиране в излетните отверстия на дървоядите, многократно, до като дървото престане да “пие” ;
– възстановявания на дребните конструктивни счупвания по детайлите – конструктивните счупвания бяха реставрирани с използване на поливинилацетатно лепило “Мовелит” и кит от това лепило и дървени трици и след това шлайфани и много добре интегрирани в общия тон на дървото. ;
– бяха направени възстановки на липсващи части на някои детайли – някои липсващи части : направени са възстановки на две глави на орли на колонките между подиконните табли ; глава и две крила на гълъбите на горния край на иконостаса; няколко извити краища на конзолките между малките икони и една цяла конзолка , части от решетъчния орнамент на кръжилата, и др. Бяха направени от реставраторски кит с дървени трици и свързвател в същия цвят и стил на рязане и естетическо въздействие. ;
– нанасяне на защитен слой – беше нанесен на цялата резбована повърхност на иконостаса защитен слой в състав 15 % “Паралоид Б 72” разтворен в толуол, с 10 % чист пчелен восък, изключително устойчив, като целта беше да проникне на микрони в дървото. Целта е общо повърхностно укрепване и защита.
