2010 г.
1. ОПИСАНИЕ – Всички икони прилежащи към иконостаса в храма “Св. Николай Мирликийски” са изпълнени в яйчено – маслена техника и по стилови особености се отнасят към добрите образци на късната българска възрожденска живопис от края на 19 в. Царските икони са 8 бр., а именно:
– “Исус Христос”, “ Св. Богородица”, “Св. Йоан Кръстител”, “Св.Никола” – всичките с размери – 90/60 см.; “Св. Георги” и “Св.Димитър – с размери 90/50 см.; и “Св.Архидякон Стефан” – 185/63 см. ,и “Св.Архангел Михаил” – 172/60 см. на дяконските двери.
– В пояса на празничните икони трябва да има общо 24 малки икони, поставени в един ред. Техните размери са 40 / 23 см. От тях не съществува нито една икона, като е необходимо да се направят нови в същия стил на царските икони.
– Иконостаса има красиви царски двери – с размери 170/90 см., красив резбован кръст с живопис – с размери 100/80 см. и една икона изобразяващяа “Тайната вечеря”, а също така и едно резбовано слънце над царските двери.
По данни от „Български Възрожденски майстори” на Асен Василиев в Челопеч е работил художника Иван /Йото/ Недялков от с. Макоцево – ученик на Давид Зограф, който е дошъл от Цариград и се заселва в с. Мирково и предава иконопиството на много свои ученици. По иконописен маниер на работа иконите в църквата на с. Чаелопеч са от двама зографи. Три от иконите приличат на иконите в църквата в с. Мирково, така че предполагаме че автори на иконите от иконостаса в с. Челопеч са Давид Зограф и неговият ученик Йото Недялков.
2. ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИЯ – Всички икони от царския ред и тези на вратите са на дъска. Три от иконите имат платно. Всичките имат позлатяване, което обхваща само нимбовете и части от дрехите. Живописта е изпълнена с темперна техника, защитени са с лак – смес от колофон и шеллак. Три от иконите са били грундирани от към гърба , а другите три са боядисани с червена боя на гърба. Царските дверите имат плитка резба, живописта по тях и по кръста и китрите е изпълнена по същата технология.
3. СЪСТОЯНИЕ НА ИКОНИТЕ – Иконите са със общо запазен живописен слой. който обаче поради физичните деструкции и механични повреди, които основите са претърпели се нуждае от укрепване. Нямат големи загуби на живопис. Силно са нападнати от дървояди.
Почти всички от произведенията са потъмнели от неколкократното прелакиране с различни лакове и от деструкциите на лаковото покритие, както и от натрупването на повърхностни замърсявания. Фоновете на всички икони са преписани, а така също и главите на Св. Богородица и Св. Николай.
Фоновете на двете странични двери са преписани , а патронната икона на „Св.Николай” е поправяна през 1909 г. по надпис долу върху рамката.
4. ОПИСАНИЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ РЕСТАВРАЦИОННИ РАБОТИ ПО ИКОНИТЕ
– Беше направено първоначално подробно фото документиране.
– Беше таправено изследване за вида на лака на иконата на Исус Христос, като беше установено, че лака е разтвор на смес от шел-лак и колофон.
– Бяха демонтираи от иконостаса, като бяха премахнати старите гвоздей закрепващи иконите.
– Бяха реставрираи конструктивни счупвания на дървените основи, с използване на дървени летвички, които уплътниха стиковете между съставните дъски – беше използувано лепило на поливинилацетатна основа “Мовелит СДМ5” /винилацетатна кополимерна дисперсия/. Поставени бяха много плътно по цялата дължина на иконата, като към лепилото се добави 30% дървено брашно.
– Почистиха се гърбовете на иконите и бяха освободени от стария слой грунд – поради това, че стария грунд на гърбовете е деструктирал и не изпълнява вече функцията си беше премахнат чрез размекване и механично отстраняване.
– Направено беше обработнване на основите с “Дървомор”, като се обмазаха гърбовете неколкократно.
– Дървените основи бяха укрепени с восъко-дамарова смес /3 части чист пчелен восък и 1 част дамарова смола/, чрез продължително и много внимателно затопляне на дъските от към гърба. Ще се работи до като дървото „поема“.
– Беше направено укрепване на живописта с използване на глутиново лепило, като на местата на подкужушвания и лабилни участъци по грунда и живописта, се направи укрепване със заешки туткал, цигарена хартия и термично приглаждане.
– Направи се максимално изтъняване на старото лаково покритие, чрез третиране със смеси от изопропанол и уайтспирит – Това беше направено с реставраторски разтвор от изопропанол на фирмата “Декстром” Италия и уайтспирит “Алексис” в различни съотношения, в зависимост от дебелината на слевете стар лак. Към сместа се добаи няколко капки етилацетат. Работи се много внимателно с тампони и последващо отнемане на стария лак.
– За почистването на живописта беше използуван уайтспирит от гореспоменатата марка и чист двойнорафиниран балсамов терпентин.
– Премахнати бяха по-късните преписи от иконите, като за това се използва разтвор от толуол и етилов спирт , в различни съотношения. Също бяха използвани и компреси със същия състав и последващо премахване с остър скалпел.
– Бяха премахнати късните бронзови покрития върху позлатата на царските двери и кръста – това стана с използване на реставраторска смивка и последващото и измиване с терпентин така, че максимално да се запази оригиналната позлата.
– Беше положен кредов емулсионен кит на местата на липсите, със заглаждане и полиране на кита. Кита е емулсионен тип, със съдържание на медецинска креда, чист пчелен восък, дамарова смола,глутиново лепило и венециански балсам “Маймери”.
– Ретуша е направен с акварелни бои “Таленс”, и последващо прецизиране със силно обезмаслени маслени бои на фирмата “Маймери”. На местата на липса на оригинална позлата по царските двери и кръста се направи възстановка – ретуш с листово злато.
– Лаковото покритие е от дамарова смола и терпентин, в съотношение 1:3, с добавка на 3% чист пчелен восък.
– Иконите бяха монтирани на същите места в иконостаса, с използуване на нови дървени планки – изолирани от иконите.
– Бяха изработени нови 24 броя апостолски икони за иконостаса. Технологията на изработка е по оригинални рецепти и методологии от Възраждането.
– Процесите по провеждането на реставрацията бяха непрекъснато документирани.