КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ НА ИКОНИТЕ В ХРАМ „СВ. ЙОАН БОГОСЛОВ“ – гр. КАРНОБАТ
1. ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
Всички икони прилежащи към иконостаса в храма “Св. Йоан Богослов” са изпълнени в маслена техника и по стилови особености се отнасят към интересните образци на късната българска възрожденска живопис от началото на 20 в. Царските икони са 12 бр ., а именно /от север на юг/:
– „Св. Георги“ – поставена на северната стена, в цял ръст , на дъска, автор – Тодор Морозов, 1910 г., подпис – долу в дясно, 175/102 см.
– „Св. Панталеймон“ – автор – Тодор Морозов, 1910 г., 176/100;
– „Св. Арх.Гавраил“ – на северната врата на иконостаса, автор – неизвестен, 1889 г. 176/95 см.
– „Св.Иван Рилски“ – в цял ръст, автор Ат. Кавръков от Сливен, 176/95 см.
– „Св.Йоан Богослов“ – в цял ръст с архирейска корона., 176/96 см.
– „Св. Богородица с младенеца“ – на платно върху дъска, автор – Ат. Кавръков, 19.3.1914 г., 176/95 см.
– „Христос Вседържител“ – в цял ръст, на платно, автор Ат. Кавръков, след 1913 г., 176/95 см.
– „Св. Йоан Кръстител“ – в цял ръст, на платно, нач. 20 в., 176/95 см.
– „Св. Николай Чудотворец“ – автор Ат. Кавръков, 1924 г., 176/96 см.
– „Св. Арх. Михаил“ – поставен на южната врата, автор – Тодор Морозов?, 176/95 см.
– „Св. Св. Кирил и Методий“ – автор – Т.Морозов?, 176/95 см.
– „Св.Димитър“ – поставен на южната стена, в цял ръст, 6.10.1906 г., 176/102 см.
В пояса на празничните икони има общо 32 малки празнични икони, поставени в два реда. Долния ред има 25 икони. Те са разположени по цялата дължина на иконостаса. Втория горен ред съдържа 7 икони, намиращи се само в централната част на иконостаса, включени в долната половина на фронтона. Всички са с размери – 50/35 см. Празничните са /от север на юг/: „Св. Иван Рилски“, „Рождество но Св. Йоан Предтеча“, „Рождество богородично“, „Въведение Богородично“, „Благовещение“, „Рождество Христово“, „Сретение Христово“, „Кръщение Христово“, „Изцеление на разслабения“, „Среща със самарянката“, „Изцелението на слепия“, „Възнесение Христово“, „Вселенски събор“, „Петдесятница“, „Христос с книжниците в храма“, „Преображение“, „Успение Богородично“, „Св. Св. Константин и Елена“, „Неделя на православните“, „Вси светии“, „Завръщането на блудния син“, „Възнесение на Св. Илия“, „Св. Петър и Св. Павел“. В горния ред са иконите /от север на юг/: „Възскресение Лазарево“, „Влизане в Ерусалим“, „Разпятие Христово“, „Свалянето от кръста“, „Възскресение Христово“, „Мироносиците при гроба господен“, „Неверие Томино“.
2. ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИЯ – Всички малки икони и някои от царския ред са на дъска. Няколко от царските икони са рисувани на платно и маслени бои. Имат позлатяване, което обхваща само нимбовете. Живописта е изпълнена с маслена боя, защитени са с лак.
Иконата на Св. Спиридон, която се намира на северната стена до иконостаса е изпълнена с маслена боя върху метална основа. Иконите на Св. Богородица и Исус Христос са изпълнени с маслена боя върху платно.
3. СЪСТОЯНИЕ НА ИКОНИТЕ – Иконите са със запазен живописен слой. който обаче поради физичните деструкции и механични повреди, които основите са претърпели /спуквания на дъските и подкожушвания на грунда, отпускане на платното и др./ се нуждае от цялостно основно укрепване. Особено тежко е състоянието на малките икони от празничния ред , поради нарушена връзка между грунда и основата са се образували едри хоризонтални кракелюри с повдигнати ръбове.
Почти всички от произведенията са потъмнели от неколкократното прелакиране с различни лакове и от деструкциите на лаковото покритие. Поради силно деструктиране на дебелия лаковия слой, силно са повредени иконите: Св. Арх. Гавраил , Св. Арх. Михаил, Св. Георги и Св.Св. Кирил и Методий. Всички икони имат повреди също и от натрупването на повърхностни замърсявания.
4. СЛЕДИ ОТ ПРЕДИШНА РЕСТАВРАЦИЯ
Не се забелязват следи от по-стара професионална реставраторска намеса. Има множество следи от грубо почистване и многократно лакиране на някои икони, което е довело до сериозни повреди по живописта.
5. ОПИСАНИЕ НА ПРОВЕДЕНАТА РЕСТАВРАЦИОННА НАМЕСА
– реставриране на конструктивни счупвания на дървените основи – Някои от дървените основи бяха стабилизирани с помоща на дървени вставки поставени в стиковете между съставните дъски. Беше използувано лепило на поливинилацетатна основа „Мовелит СДМ5“ /винилацетатна кополимерна дисперсия/, по дължина на иконата, с помоща на стеги, като към лепилото беше добавено 30% дървено брашно.
– дублиране на платната , където това е необходимо – не беше необходимо цялостно дублиране на платната на двете икони , платната бяха изгладени и укрепени и бяха монтирани свободно /без залепване/ към допълнителна шпервана плоскост и клинова подрамка.
– обработнване на дървените основи с „Дървомор“ – бяха обмазани неколкократно с Дървомор.
– укрепване на живописта с използване на глутиново лепило – на местата на подкожушвания и лабилни участъци по грунда и живописта, беше направено укрепване с глутиново лепило – заешки туткал, цигарена хартия и термично приглаждане. Особено внимание беше обърнато на укрепването на малките икони от празничния ред.
– максимално изтъняване на старото лаково покритие, чрез третиране със смеси от изопропанол и уайтспирит – Това беше направено с реставраторски разтвор от изопропанол и уайтспирит в различни съотношения, в зависимост от дебелината на слевете стар лак. Към сместа се добавяше няколко капки етилацетат. Работеше се много внимателно с тампони и последващо отнемане на стария лак.
– почистване на живописта – За почистване на живописта беше използуван уайтспирит от гореспоменатата марка и чист двойнорафиниран балсамов терпентин.
– полагане на кредов емулсионен кит на местата на липсите – заглаждане и полиране на кита.
– нанасяне на ретуш – ретушът беше направен с акварелни бои „Таленс“, и последващо прецизиране със силно обезмаслени маслени бои на фирмата „Маймери“. Липсващата частично позлата по рамките и по нимбовете беше възстановена със златни листчета и лепило-миксион.
– нанасяне на ново лаково покритие – лакът е от дамарова смола и терпентин, в съотношение 1:3, с добавка на 3% чист пчелен восък.