ИДЕЕН ЗАМИСЪЛ
Мозаичните композиции в дворните пространства на “Старата изба” черпят своето вдъхновение от античното гръцко изкуство и от изкуството на древните Рим и Помпей. Стъпвайки на традиционната технология и естетическите критерии от древността, авторите изграждат своите композиции, влагайки в тях синтеза на алегоричните образи на съдбата, епичния герой, природната стихия, биполярния конфликт, приятелството и взаимността. Така в една последователна житейска реализация е развита идеята за хармонията, достигната чрез упорита и продължителна борба. Антагонистичната взаимообвързаност на двата полюса – героят, олицетворяващ позитивната съзидателна сила и неговия антипод – Минотавъра, разкриват всъщност двойнствената и противоречива природа в цялата нейна сложност и божествена многообразност.
Без да налагат атрибутивните елементи в общия идеен замисъл, композициите илюстрират както характерни житейски сцени – “Раждането на Виното”, “Работещи мъже с каландър”, така и синтеза на идеята за езотеричния произход на човешката природа.
Върху западния зид на вътрешното дворно пространство са развити в условна последователност четирите мозаични композиции, интерпретиращи теми от гръцката античност.
В първата сцена – “Борба с Минотавъра” е въплътена представата за борбата между Доброто и Злото. Епичния герой разсича със своя меч тялото на увитата около ръката на Минотавъра змия – алегоричен образ на негативната субстанция в земния свят.
В “Среща със Съдбата”, сюжетът намира своето логично развитие – след победата над Минотавъра, героят е в синхрон със собствената си съдба. Укрепнал в житейските битки и развил своя морален и духовен потенциал, той получава ключ – символ на онова щастие, което не се корени в нестихващите земни съблазни, а в осъзнатата възможност за развитие на човешките интелектуални и морални дадености.
Така този съкровен диалог прехожда тематично в следващата композиция – “Съдбата получава дар”. Основния идеен акцент в композицията е съсредоточен върху Благодарността. Засвидетелствувайки своето внимание, епичният герой изпраща винен елексир на своята Съдба и спечелва завинаги нейното приятелство.
Това е и развръзката в общия идеен замисъл, защото именно в този момент, зрителят може да открие сливането на младоликата богиня – Съдба с образа на любимата жена.
Това е и моментът, в който епичният герой присъствува в изобразителното пространство без да бъде изобразен.
Последна от епоса е композицията “Възседнали Овена на Щастието”. Зрителят ще открие отново сливането на две житейски съдби в една. Като съпруг и съпруга, героят и неговата любима жена възсядат буен и красив овен – алегория на живота с неговите радости и неволи, бележещ дирята на две прекрасни човешки души.
Технико-технологична реализация
Произведенията са изпълнени по класическата мозаечна технология на Римските мозайки, като са използувани някои съвременни висококачествени материали.
1. По точните размери на арковидните пространства бяха изработени рамки . Тези конструкции бяха обработени против корозиране на метала с последна операция кадмиране.
2. Така приготвените рамки бяха поставени на равна повърхност и бяха заляти с циментово-пясъчен разтвор .
3. Върху тези плочи бе прехвърлена точната графична рисунка.
4. За осъществяване на живописните изображения са използувани 14 цвята естествен камък със специфична цветна минерализация, в основен модул 1х2 см. и съответното му последващо раздробяване. Модулите са монтирани върху основата с висококачествено лепило, състоящо се от минерални свързватели, органични смоли и фин пълнител. Лепилния състав е мразо и влаго-устойчив и практически гарантира неопределено дългия живот на произведението.
5. След изпълнението на композициите върху паната, те бяха вкарани в арковиднити ниши и бяха прикрепени към стените
6. Стените около мозаечните пана са измазани и шпакловани. Върху добре подготвената стена бяха изписани декоративни орнаменти, представляващи лозови листа и палмети.
